Автор: Александър ГимараешОбратно на това, което хората могат да си помислят първоначално, аз не мисля, че резултатите, които видяхме в Южна Африка 2010 са чак толкова изненадващи. Победата на Швейцария над Испания, предполагам попада в тази категория, поради факта, че те са европейски шампиони и един от основните претенденти за титлата, но не мога да кажа същото за останалите резултати. Мисля, че не можем да определим победата на Сърбия над Германия като нещо шокиращо. Напротив, това беше резултат от отлична тактическа постройка и съумяване да се възползват от предимството, което им даде изгонването на Мирослав Клозе.
Това е един специален отбор на Германия, различен от този, срещу който се изправих като треньор на Коста Рика на откриването на миналото Световно първенство. Въпреки че някои от играчите са същите, на миналия шампионат те играеха много по-интензивно, по-директно, и се опитваха и успяваха да намерят пътя към гола по-бързо. Отборът, който наблюдаваме тук, напротив, използва повече комбинации и къси подавания, и се справят отлично. Но вчера не успяха да се справят с психологическиятудар да играят с човек по-малко.
Финалният резултат отново доказва, че няма да има лесни противници в този турнир. Почувствах нещо подобно в началото на първенството в Италия през 1990 г. Малко хора знаеха колко точно добра е Коста Рика и успяхме да победим Шотландия и Швеция, като достигнахме до 1/8 финалите. Тогава заслужавахме да бъдем там, разполагахме с качествен отбор и изкарахме една успешна квалификационна кампания. Същото е положението с националните отбори тук в Южна Африка и Сърбия е добър пример за това. Ако все още има отбори, които на са осъзнали това, то те ще имат сериозни трудности в пътш си към излизане от групите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар